Това е денят на Св. Георги – покровител на овчарите и стадата. Заедно с Великден се смята за най-големия пролетен празник. Подготовката за празника започва още от предния ден. Момите берат цветя и вият венци за агнето, което ще се коли за курбан. Месят се обредни хлябове, като най-големият се нарича на Св. Георги.
Следобед се играят хора. Правят се люлки, които се връзват на високо разлистено дърво и момците люлеят момите.
Някъде момите вадят от бял котел с мълчана вода предварително оставени да пренощуват пръстени, гривни или китки и наричат коя мома за кого ще се омъжи.
В традицията Св. Георги винаги е представен като конник, който не само побеждава змея, но и освобождава девойката, предопределена за жертва. Така е изграден образът му в народните песни, а дори и в иконографията. Всъщност това е една метафора за победата над студа, зимата, злото и освобождаване на пролетта и растежа.
