Характерен за карнавалния период е шеговитият двубой между войводата Цибере и крал Конц. Кралят символизира месните храни, а войводата – постните храни. На Богоявление побеждава крал Конц и започват карнавалите. На Заговезни пък надделява войводата Цибере и идва редът на постите.
„Носенето на пън“ - през нощта пред вратите на старите моми се поставя голям дървен пън, за да не могат на сутринта да излязат.
Последният четвъртък от карнавалния период е ден, в който хората се „тъпчат“ с храна. Ядат предимно месо и мазни ястия, за да е богата реколтата и прасетата да са дебели.
Шествието с маски е традиционен обичай от Мохач - град в южна Унгария. Обичаят прилича на българския Кукеровден. Младежите излизат на улицата, скрити зад страшни маски. Те озвучават града с танци и много шум от кречетала и чанове. Така плашат злите сили и пропъждат студа.
Осветените върбови клонки се използват за лекуване и за предпазване от гръм и мълнии.
Кисе е кукла от слама, облечена като младоженка. Тя олицетворява зимата и болестите. Девойките я носят с песни през цялото село, а на края на селището я изгарят. Смята се, че тези, които първи вдигнат куклата, ще се омъжат най-бързо.
Самовилското дърво се изготвя от върбови клони, украсени с ленти и писани яйца. То възвестява идването на пролетта. Младите момичета носят„вълшебното дърво“ из селото, спират пред всяка къща и пеят за здраве и късмет. Празникът е подобен на лазаруването в България.
