В първата събота от Великия Пост се отбелязва църковният празник Тодоровден. Той е посветен на Св. Теодор Тирон.
Традициите и обичаите на Тодоровден се свързват с надеждата за здраве, щастие и плодородие.
Българите са вярвали, че на този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. Като стигнал царството Господне, забил копието си в земята и за него вързал юздата на коня. От земята се вдигнала пара и желанието му се изпълнило.
В народния календар е познат още като Конски Великден и се отбелязва с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). На Тодоровден, при изгрев слънце, мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават обредни хлябове с формата на коне или подкови.
През деня хората се събират на кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава юзда, а стопанинът – риза или кърпа.
Обредната трапеза за празника включва пита, картофи, боб, ориз, супа от гъби и традиционна леща.
