Hogyan találtam a leprikornot a lóhere alatt

Беше декември, когато разбрах, че ще ходя в Дъблин с българското училище. Още си спомням съобщението на учителката си. Пътувах към къщи от училище и започнах да се усмихвам и да се смея като че ли съм луда. Бях много щастлива, защото да видя Дъблин ми беше една огромна мечта. До последно не беше сигурно дали родетелите ми ще ме пуснат. Но самолетът излетя и аз бях на него…

Когато пристигнахме в Дъблин вече беше тъмно и малко трудно намерихме хотела. Стаите бяха уютни.

На първия ден бяхме в шоколадовата фабрика „Бътлърс“ и рисувахме с бял шоколад върху шоколадови слончета. След фабриката отидохме да обядваме,а след това отидохме на брега на океана и видяхме тюлени. Разбрахме, че в Ирландия има национални спортове на име хърлинг и гелик футбол и отидохме да видим стадиона. Закрихме деня с вечерна разходка.

На втория ден бяхме в българското училище. Имахме различни програми – правене на мартеници, месене на хляб, народни танци.

На третия ден в една сграда до училището беше концертът. Гледахме и презентациите на учениците. Накрая пак танцувахме.

На четвъртия ден разгледахме града. Бяхме в катедралата „Свети Патрик“, в „Тринити колидж“. Пътувахме с автобус хоп он-хоп оф. Времето беше доста дъждовно, но настроението беше слънчево.

След голямото обикаляне отидохме в българското посолство да слушаме останалите презентации, отговаряхме на въпроси и гледахме филм.

На шестия ден се върнахме вкъщи.

На седмия ден си почивах. :-)

Doncseva Anna Krisztina (17 év)
Bolgár Nyelvoktató Nemzetiségi Iskola, Budapest