Всеки знае пролетния празник Баба Марта. Всеки е чувал различни легенди, приказки, стихотворения за този празник, които се предават от поколение на поколение. Сега, обаче ще прочетете една интересна легенда, която сама измислих и по моите представи така се е зародил празникът Баба Марта.
„Наближавал Март месец. Всички деца – здрави и настинали, щастливи и тъжни, бедни и богати излизали да играят и да се веселят навън. През Март месец настъпвала красивата пролет - всички цветя разцъфвали и времето навън се затопляло. Всички били щастливи, защото най-накрая била свършила лютата зима и идвала приятната пролет.
Но измежду тях имало една старица, която не харесвала пролетта и изобщо всичко, свързано с този сезон. Тя имала чувството, че винаги на пролет /или по-точно през месец март/ губела настроението си, а състоянието й се влошавало. От здрава ставала болна, от щастлива – тъжна и от пъргава се превръщала в тромава. Всички приказвали, че тя била вещица, което всъщност е така, и което дало причината старицата да не чувства пролетта в сърцето си. Тя вършела само добрини, но в един мартенски ден , когато отказала да помогне на безпомощно момче, тя била наказана от съдбата да се превърне в зла вещица. Обаче имало нещо различно от другите зли вещици - не вършела зло на другите, а на самата себе си, като ставала болна и нещастна. Но това се случвало само през пролетта.
Нали знаете, че всички стари, дори и млади хора имат у дома прежда, конци, игли, куки… Е, тази старица била от тези. Тя не разполагала с много средства, а само с две кълба прежда – бяло и червено. По чудо била ги намерила на много красиви места. Бялото го намерила близо до едно чисто, че чак прозрачно и красиво езеро. А червеното? Червеното го намерила между двама влюбени. Направила извода, че бялото кълбо прежда означава чистота, а червеното – любов. Тъй като старицата много съжалявала за своя грях през пролетта, тя решила да го поправи като дари всички дечица с любов и чистота в сърцето. Но как? Много лесно - засукала бяла и червена прежда и се получавали гривнички за малки и големи.
Оставали само два дни до 1 март- месецът, в който тя ставала много неподвижна и болна. Решила точно на 1 март да раздаде на хиляди деца неизброимите мартеници, които била изплела за тях, но как ще ги раздаде, като тогава ставала в много лошо състояние? Това нея вече не я интересувало, тя била твърдо съгласна с решението си.
Когато станало 1 март, старицата тръгнала пеша с голяма кошница, пълна с мартеници. Тя преминавала през градове и села и колкото повече разтояние изминавала, вместо да се изморява, тя ставала по- енергична. Старицата успяла да раздаде на всички дечица мартенички. В един момент напълно загубила проклятието си.
Оттогава всички започнали да я наричат Баба Марта и тя всяка година обикаляла домовете да доставя любов, щастие, здраве и чистота на децата. Така се зародил и празникът Баба Марта, през който дечицата накичвали мартенички, но не само от Баба Марта, а и от родители, близки, познати… А когато виждали щъркел, който е знак, че пролетта е дошла, те трябвало да свалят мартениците и да ги закичат на дървета и храсти, за да бъдат плодородни.“
Svetoslava Florentsova (12 ans)
École « Dr Petar Beron », Prague
