J'aime la fête des rameaux
Цветница е един от най – прекрасните пролетни празници, който се празнува винаги в неделя след Лазаровден.
В моето семейство Лазaров ден не се празнува, но когато си бяхме в България с мама,винаги празнувахме Цветница с нашата госпожа, която се казва Цветанка и има имен ден.
На този ден празнуват всички носещи имената на цветя, като: Цвета, Иглика, Теменуга, Лилия, Маргарита, Виолета, Невена, Роза, Ралица и други.
Този празник го свързвам с върбовите клонки, за които чакаме толкова много. Този празник е запечатан в моето съзнание, като един прекрасен ден, с много пролетни цветя. Облечени с най-хубавите си дрехи, набрали най-хубавите цветя от градината, ние отиваме да запалим свещичка. Когато стигнем до църквата, преди да влезем, пред вратата се прекръстваме и мама отива да купи свещички.
Поставянето на цветята пред Богородица и целуването на кръста, не знам защо точно се прави, но обичам да паля свещичките и да пожелавам здраве за цялото семейство.
Празникът Цветница се отбелязва не само в Православната, но също така се почита в Католическата и Протестантската църква. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.
Според историята, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиянски цар.
Спазвайки всички обичаи, ние, както и всички около нас, се нареждаме за върбови клонки и светена вода, които да занесем в домовете си, като това се прави за предпазване от болести , зло, бедност и най вече за здраве.
На службата в църквата всички българи и християни държат в ръцете си осветени върбови клонки.
Осветяването на върбичките се извършва в съботата от предната вечер. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона,също и над входните врати.
Старите върбови клонки отиваме и пускаме през моста по течащата река, а новите мама поставя пред иконата, над входната врата, дори понякога и над леглата ни.
Мама обича този празник и казва, че след църква не се ходи никъде освен в дома, защото по този начин оставяме всичко събрано като положителна енергия в нашия дом.
Сутринта над входните врати на всички християнски семейства се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и бедност.
От мама и баба знам, че на Цветница, лазарувалите вече моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и изпълняват обичая „кумичене“.
Това, което прави Цветница толкова хубав празник е и радостта, че на следващата седмица се празнува друг, още по-голям празник със също толкова хубави традиции, наречен Великден.
Ако ги сравня тези два празника бих казала, че Цветница е повече женски празник, защото повече жените спазват традициите на този ден, но Великден е един голям семеен празник. Цветница е за цветята и красотата, с пожелание за здраве, плодородие и късмет, а Великден е за родата, за големите семейства, ходи се при баби и дядовци, празник е,чакан с нетърпение от всички, който сплотява семейството и ни учи да помним и знаем българските традиции.
Nelina Slaveeva Markova (14 ans)
École de langue bulgare « Azbuka », Dublin
