Lazarki

Според Българската народна традиция, Лазаровден е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.

На Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден Връбница (Цветница).

Младите жени набират цветя за венците, които трябва да оплетат за празника Цветница. Момите, наричани още лазарки, се събират в дома на една от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.

Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито. Лазаровден се смята за „Женската Коледа“.

В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница. Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение,както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Затова е било задължително всяко момиче от селото да е лазарувало.

По друг стар български обичай на този ден младите девойки пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от момък, той ще я поиска за жена. Пускайки венците във водата, момите пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момъка, когото те харесват.

Лазаровден е един от най-красивите български пролетни обичаи,тачен и почитан,изпълняван и незабравен през вековете,до днешни времена.

Aleksandar Zaimov (15 y.)
School of Bulgarian language “Azbuka”, Dublin

Back