Easter

На Великден християните празнуват Възкресението на Син Божи Иисус Христос. Това е празник,който всички християни почитат.

Любим празник e и на българските деца - да украсяват яйцата.

Великденските яйца трябва да са разноцветни, но задължително първото трябва да е червено.С първото яйце се прави кръст на челото на първородното дете,за здраве.

Всички държави имат различни обичаи. Нека ви разкажа за нашите български обичаи. Великден беше за мен един от най-хубавите празници след Цветница, когато бях малка и все още е. Да станеш рано с мама , за да помагаш в боядисването, е също толкова вълнуващо, защото с първото червено яйце мама прави кръст на челата ни, като започне от бати, после го поставя под иконата до следващата година,за да пази дома ни.

Да боядисаш с най-различни цветове яйцата, докато се завършат по най-разнообразни начини: с памук, със свещ, с интересни листенца или рисувайки със специални боички и поставяйки различни лепенки, също е много интересно и вълнуващо за мен. Дори цапането на ръцете е много забавно, независимо от сложените ръкавици, успяваме да разкрасим и нашите пръсти.

Най-вълнуващата част е да наредим масата с традиционните неща, които се поставят – като великденска салата, козунак, омесен и украсен с огромна любов и търпение.

На мама козунаците не всеки път се получават и тя понякога купува готови, но аз лично предпочитам домашните, защото са по-вкусни, меки са и миризмата им е съвсем различна. Мама ми е разказвала,че нейната баба е правила много вкусни козунаци, когато е била жива…

И след огромни грижи и суетни да се нареди всичко по традиционния начин, следва най-страхотната част, когато всички сядат около масата и започват да се борят с яйца. Да се сбориш със своите избрани яйца и да се определи бореца е най-хубавата част.

На Великден ден се събира цялото ни голямо семейство, родата ни с братовчедите, тогава наистина е весело.

„Колкото повече деца, толкова повече сърчица,“ казва баба ми и става определено един Велик, незабравим ден.

В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. До появата на днешните изкуствени боички,нашите баби са правили отвари от билки, ядки, листа и др. С отвара от брош се получавал червен цвят, от смрадликата пък се правел оранжев цвят, зеленото се добивало от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или се сварявали люспи от стар лук.

Допълнителната украса може да се обогати с отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи.

По традиция винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка за кумовете. Това естествено ние не го правим, защото в момента живеем в Ирландия, но докато бяхме в България, винаги канехме и нашите кръстници вкъщи и изпращайки ги, мама им пълнеше торбички с козунаци и яйца, а също и за всеки гост, дошъл в нашия дом.

Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането с яйца, ще е най-здрав през годината.

Освен яйцата се прави и козунак, който може да се опече в различни форми, но най-традиционен начин е под формата на плитка. Затова ще го наречем така:

Козунак – плитка (по рецептата на баба, която правим с мама)

1 кг брашно
250 мл прясно мляко, 1 кубче мая
250 мл олио, 1 шепа орехи, 1 ванилия
350 г захар
6 яйца
За намазване: 1 яйце и захар

Към пресятото брашно се прибавя прясното мляко с разтворено в него 1/2 кубче мая. Добавят се и олиото, като част от него се оставя за месенето, орехите, ванилията и захарта. Меси се енергично и дълго. Добавят се малко брашно с яйцата, останалата мая и двете теста се смесват, като се поливат с по малко олио. Меси се дълго и от време на време тестото се удря в плота.

Оставя се да втаса на топло 1 час. Замесва се отново и се маже с олио.

Разделя се на 3 части, които се сплитат на плитка. Оставя се да втаса отново, маже с яйце и се ръси със захар.

Козунакът се пече в силно загрята фурна на 180 градуса.

Когато се реди масата, хубаво е да се постави и иконата на масата, с много пролетни цветя и здравец. Яде се зелена салата, агнешко и козунаци.

Този празник принадлежи на християните по цял свят,като понякога в православните и католическите държави е по различно време, но ние празнуваме и двата – този, който е за България и този , който е за Ирландия.

Уважаваме , обичаме и спазваме традициите и на двете страни. Защо ли?

Защото сме щастливи и на двете места,независимо от това,че родната ни България е православна страна,а тук,където в момента живеем,ирландците са католици. Но българи или ирландци,все сме си християни и вярваме в доброто,обичаме красивото и се радваме на здравето и благополучието в семействата ни.

Nelina Slaveeva Markova (14 y.)
School of Bulgarian language “Azbuka”, Dublin