Когато говорим за 24 май, първите хора,за които всички се сещаме, са светите братя Кирил и Методий.
Но защо? Защо трябва ние, като българи, да знаем тези хора?
Кои са светците Кирил и Методий , защо те играят такава важна роля на този ден?Защо ли други страни и народи също знаят за тези личности?
Аз, драги читатели, ще отговоря на тези въпроси и ще разберем как двамата братя са успели да променят и да съхранят България през вековете. Ние, като българи, ги познаваме и се гордеем с тях.
Този ден, на всеки български календар, е отбелязан като 24 май, Ден на славянската писменост и култура.
Според църковния календар,този празник,посветен на братята Кирил и Методий, които създали първообраза на българската азбука, се чества на 11 май,по стар стил.
Глаголица се наричала тази първа азбука.
Глаголицата претърпяла промени, докато се е оформила в сегашния си вид,вече под друго име. Кирилица станало името ѝ, и по нейните граматични правила днес пишат следните народи: български,руски,украински,македонски,сръбски, монголски и др.
Свързването на празника с датата 24 май,започва след 1916 г., когато в България е уставен Григорианският календар, като държавен календар.След 1968г., Църквата чествува светците Кирил и Методий на 11 май,по стар календарен стил, докато 24 май остава като Ден на българската просвета и култура и славянската писменост.
Спомням си преди години, когато още бях в България, как аз и моите съученици празнувахме 24 май.Децата от първи до шести клас се състезаваха за най-добър плакат,посветен на празника и азбуката,докато ученици от училището се събираха в спортния салон,за да наградят победителите от конкурса.Тогава разбрах смисъла на този празник – без азбуката нямаше да пиша тук сега.
Семейства и близки приятели,учители и ученици, се събират заедно, за да отпразнуват една обща гордост. Празник, в който братята от Солун, съхранили словото българско в азбука, която дала началото на независимост на България от латинското и гръцкото писмо. И не само България,а и други славянски страни, благодарение на азбуката са избегнали претопяването си от огромната Византийска империя и от Немското кралство.
Като заключение искам да споделя,че 24 май винаги ще бъде Ден на писмеността и културата. Ден, на който благодарим на светите братя Кирил и Методий, за създаването на нашата азбука.
Ден, на който се чувстваме щастливи и горди да се наричаме българи. Ние сме потомците на същите хора, които са се борили за свобода и не са се спирали пред нищо, докато не я постигнат.
Потомци сме и на оня княз Борис I, който прозря колко е важно за България да приеме християнството и славянската азбука,за да има единна вяра,едно четмо,писмо и един народ български.
Мои читатели,бъдете горди и щастливи, че може да сe наричате българи и почитайте нашите герои, които умряха, за да може следващото поколение да живее свободно и да има мир.
Почитайте и тези свети двама братя,без които нямаше да пишем и четем,а още по-малко да знаем истината за нашата история,за нашите герои и борби. Без тяхното дело нямаше да градим днес бъдещето си като народ.
Stanislav Todorov (16 y.)
School of Bulgarian language “Azbuka”, Dublin