Pálení čarodějnic
празникът се нарича още Čаrodĕjnicе,Filipojakubská noc
За това, че нощта на 30 април срещу 1 май е магическа, свидетелстват пламтящите огньове по височините около градовете и селата в Чехия. Всъщност се горят вещиците.От средновековието се вярвало, че съществуват дни, когато злите сили имат по-голяма сила от обичайното. И един от тях бил точно последният априлски ден и най-вече нощта.Тогава можели вещиците,наричани още самодиви, да навредят най-много. В мислите на хората те били дяволското зло изпратено на земята. Хората си ги представяли като свръхестествени същества, които в повечето случаи са невидими и е трудно да се разкрият, или като стари жени.
Обикновените хора пред нападенията на вещиците се предпазвали както можели. Затова през Филипоякубската нощ и следващия ден извършвали различни магически действия за защита на дома,стопанството и хората. Към тях спадали голямо почистване,изгаряне на боклук, шум, причинен от кожен камшик, удряне по желязо или дърво. Защитата на дома и оборите осъществявали с пясък или плява,зелени клонки и осветени върбови клонки, рисунки на кръгове или кръстове по вратите. Магическият кръг служил като защита пред злите сили още от древността, преди да го свържат с представата за вещиците. Затова хората обикаляли нивите и селата в кръг а понякога изоравали и бразда в кръг.
В писмени източници и до днес са запазени съвети как да се открият вещиците и как да се прогонят. Хитър начин за предпазване е да слагат чимове трева или купчина пясък.И вещиците като дойдат,започват да броят стръковете трева и песъчинките и това ги задържало до сутринта, когато тяхната сила изчезвала. И преминаването през бодливи тръни, вили или метли било невъзможно.Бояли се от светената вода и осветени клонки,не могли да минат през знака на кръста нито в предпазния кръг, нарисуван на земята. Селските хора вярвали, че вещиците могат да омагьосат добитъка, който впоследствие отслабвал и давал малко мляко. Страхували се да взимат прясно надоено мляко и следели от обора да не изчезне и бучка тор.Имали и различни молитви, с които се обръщали към Иисус Христос, Дева Мария и други светци. Никой не може да обясни защо, но вещиците се страхували и от шум, затова понякога имало и стрелба.
Такива поверия се приближават до приказките, но хората вярвали в тях. Приказките всъщност не били винаги разказвани само за деца. Някога възникнали като сравнително жестоки случки, описващи различни опасности, дебнещи в горите и другаде безпомощните хора и най-вече децата. Тези заплахи имали за цел да възпитават слушателите. Често в тях се срещали вещици, самодиви, горски демони и други зли свръхестествени сили. Едва когато писателите започнали да събират и обработват подобни истории, приказките се променили в ласкави истории за победата на доброто над злото. Огньовете понякога се запалвали и в други дни, които са свързани с празнуването на лятното слънцестоене. Този много стар обичай е свързан както с почитането на огъня, така и с вярата в неговата охраняваща сила. С течение на времето паленето на огньове се средоточило върху нощта на границата между април и май. Във всяко село имало място за палене на огън на високо място, което било добре видимо и едновременно с това безопасно. Приготвянето на дървата и построяването на кладата било задължение на младежите, за запалването обаче се събирали всички, родители и деца. Част от забавата било да пият и да пекат колбаси. Стар обичай бил да се хвърлят нависоко запалени метли за да се виждат летящите вещици. Хората през цялата година крият стари метли за, да могат да бъдат повече. Да се подготви кладата така че да е достатъчно висока, да не падне и да гори дълго, не е лесна работа. Използват се дебели дънери и зелени иглолистни клони. На върха на кладата и днес може да се види забита вещица направена от метла, стари дрехи и хартия.
Не може точно да се каже колко стар е този обичай. Огньовете срещу злите свръхестествени сили водят началото си от предхристиянската епоха. Народната вяра в злата сила на тия същества с течение на времето и заслугата на църквата се съсредоточила главно върху вещиците,които на земята заместват ада и дявола и затова всички магии се обърнали постепенно срещу тях. Самото палене на огньове обаче по всяка вероятност се е появило по-късно. Трудно можем да си представим, че по времето, когато се състояли така наречените ,,процеси срещу магьосниците’’ и на кладите горели истински хора, някой би могъл ,,да се забавлява’’ с изгарянето на вещиците. Тоя вид забавление вероятно възниква някъде в края на 18 век, когато бил премахнат надзорът на йезуитския орден върху чистотата и вярата на народа.
Teodora Rosenova Mladenova (16 let)
Bulharská základní škola a gymnázium Dr.Petra Berona, Praha
