Vzkříšení svatého Lazara

История на празника

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII–VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които Църквата ползва до ден днешен.

Лазар живеел във Витания заедно с двете си сестри Марта и Мария. Това семейство много обичало Господ Иисус Христос и винаги Го посрещало с радост.

Когато Иисус Христос дошъл във Витания, Лазар починал преди четири дни. Според еврейския обичай покойните се оплаквали седем дни и по тази причина в дома на Лазар имало много хора, между които вероятно е имало и много роднини, дошли от Йерусалим. В скръбта си Мария паднала в нозете на Господа. А Той, като видял Мария и другите да плачат силно, се просълзил.

Когато стигнали до гроба, Господ заповядал да вдигнат камъка. Силната миризма силно смутила наскърбената Марта. Обзел я ужас само от представата, че ще види обезобразен от смъртта любимия си брат. Тогава Иисус Христос разкрил слабостта на вярата й.

Чудото с възкресението на четиридневния Лазар се свързва с Бог Отец, и когато то било извършено, Иисус Христос благодарил на Бог Отец за това, че по Негова воля бил възвърнат живота на Лазар.

Спасителят произнася молитвата си към Бог Отец пред всички, защото народът, виждайки и чувайки това събеседване между Бог Отец и Иисус Христос, по-лесно ще повярва, че Той е Синът Божи.

При възкресяването на Лазар Иисус Христос разкрива своята сила като Бог и истината, че Господ ­е Източник на живот. Още преди кръстните Си страдания показал, че е Победител на смъртта.

Кратко описание на празника

В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня извършването на най-голямото чудо от Спасителя – възкресяването на четиридневно починалия Лазар шест дни преди юдейския празник Пасха. Извършено пред очите на народа, чудото станало причина мнозина да повярват в Христа. Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите. По съвета на Каиафа, точно в този момент Синедрионът решава да залови Иисуса при първа възможност и да Го убие. Приближава се тяхното време. Идва властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.

За възкресението на Лазар съществува следната евангелска легенда:

Лазар и сестрите му Марта и Магдалена били приятели на Христос от деца. Понеже бил зает с проповеди в пустинята, Иисус не могъл да се отзове незабавно на молбите на сестрите да види брат им, който умирал. Отишъл при Лазар на третия ден след смъртта му. До пещерата, където бил оставен покойникът, го съпровождали Марта и Магдалена, учениците му, както и голяма група техни роднини и приятели. Отмахнали камъка, който бил върху гроба и Христос казал три пъти: „Лазаре, излез!” След третия призив Лазар излязъл от гроба, махнал покрова и всички извикали: „Жив е! Жив е!” Потвърдили се думите на Христос пред вестоносците, донесли му новината, че Лазар умира: „Тази болест не е за смърт, а за прослава на Бога, за да може чрез нея да бъде прославен Божият син!”

Възкресението на бедния Лазар се разчуло наблизо и далеч. Затова, когато Христос тръгнал на другия ден заедно с учениците си за Йерусалим, за Еврейската Пасха, която била след шест дни, хиляден народ го приветствал по пътя. Постилали дрехите си да стъпва по тях, хвърляли лаврови и палмови клонки и викали: „Осанна! Осанна! (древен еврейски възглас, означаващ „слава”). Благословено да е царството, което наближава. Мир на небето, слава на бога, осанна на висините!”

Символиката на Лазаровден

Лазаровден е празник на пасбищата, нивите и горите, но и празник на момите.

Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

В българската обичайно-празнична система Лазаровден се свързва с най-представителния, изпълнен със символика и драматизъм пролетен момински обичай - ЛАЗАРУВАНЕТО

В Календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – възкресението на Лазар . Според преданието, Лазар живее още 30 години и умира като епископ на гр. Китон (о-в Кипър).

За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница. Нашият народ нарича празника “Лазар”, “Лазарица” или “Лазарова събота”. В празничния календар датата му се мени. Заема винаги съботата една седмица преди Великден, тази година Лазаровден се пада на 4 април.

Как се празнува Лазаровден – Традиции, Обичаи

Лазаруването е задължителна обичайна норма за всички подрастващи момичета и се явява като преломен момент, в който момичето става мома. Лазаруването е общобългарски обичай, известен в цялата българска етническа територия. Основни изпълнители на обичая са момичета на възраст от 5-6 до 10-12 години. Те започват да подготвят празника още от великденските пости. Подготовката се състои от разучаване на лазарските песни и игри в читалището.

На Лазаровден девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи подготовката за Лазаровден започва от рано, още “среди пости”. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги “разтърсят за хаир”. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се “кланя” на сватбата – така наречената “кланячка”, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Лазарски обичаи

На този ден из цяла България излизат лазарки. Лазаруването е обичай, който има посветителен характер за девойките, те встъпват в моминството. Ето защо една мома може да бъде лазарка само веднъж. След лазаруването се променя нейният статут. Тя може да обича и бъде обичана, да носи гердани и гривни, да си сплита косите и да носи украшения по тях, може да се омъжи.

Момите лазарки на този ден са едновременно радостни и тъжни. Един етап от живота им свършва и те преминават към света на възрастните. Лазаруването, кумиченето и буенека са три обичая, разпаднали се във времето части от едно цяло. Лазарките започват да се подготвят още от Средопостница – третата седмица от Великите пости. Те приготвят облеклото и накитите си, разучават песните си. Който види лазарки, ахва при вида на богатите украси по главите и гърдите им. Те са направени от цветя, пера, мъниста и пендари, според традицията в различните крайща на България. В Софийско лазарките обличат венчалните дрехи на омъжените през зимата невести, на кръста си слагат мънистени или тъкани колани с пафти. На главите си имат накит от хартиени цветя, лалета, които стигат до под пояса отзад.

Лазарките се разделят в групи по възраст – малки момичета и моми. Във всяка група ролите са разпределени. Едни носят кошници за яйцата, други танцуват (шеталици), трети пеят (поялици). Две моми пък носят балтия и кривак – мъжки предмети. Лазарките обикалят цялото село или махала, като се отбиват във всяка къща. Не влизат само в онази къща, където има починал човек. Ако срещнат пътник, го наобикалят и му пеят и танцуват. Лазарските песни са много и най-разнообразни, подобно на коледарските. Лазарките пеят за всеки стопанин на къща според заниманието му, за всеки член от семейството, за децата. Те наричат за здраве и плодородие, благославят хората в къщата. Стопаните ги даряват с яйца, рядко с пари, а в наше време с бонбони.

Буенек

В Източна и Южна България се провежда Буенек. „Буенек“ се нарича както самото хоро, което играят лазарките, така и главната фигура – момата буенек. До Великден не се играят хора, затова буенекът представлява разтворено хоро. Мома буенек става някое мъжко момиче, смело и отворено. В Русенско буенека има ролята на младоженец и я наричат зет. Зетят има булка, 8-10-годишно момиченце, с було на главата. На кръста си момата буенек има колан с пафти, за който са накачени много разноцветни кърпи, наречени тестимали. На гърдите й са кръстосани два колана с пафти и по тях са закачени гердани с пари, които дрънкат при танца и. Буенекът носи дълга тояга, наречена клюнк. Буенекът, булката и останалите моми отиват насред село, където ираят хоро и пеят, а всички ги гледат. По време на танца си буенекът издърпва по една кърпа от колана си и я хвърля на някой възрастен мъж, който завързва пари в нея и я връща.

Връбница/ Цветница

На следващия ден се чества тържественото влизане на Иисус в Йерусалим. В староеврейските книги пише, че народът дълго време ще бъде управляван от враговете си, но накрая ще дойде последният израилтянски цар, който ще влезе в града, възседнал магаре. Христос влязъл на магаре, а хората го приветствали като владетел с палмови клонки. У нас символиката им е пренесена върху върбовите клонки, затова и празникът освен Цветница се нарича Връбница. На Връбница се прави кумиченето.

Кумичене

Лазарките се събират в къщата на една от тях. Всяка носи със себе си обреден хляб, наречен кукла, колак или кравай, увит в кърпа. Всички заедно, в две редици, хванати през раменете, тръгват към близката река. През цялото време пеят, а като стигнат на реката играят хоро. Тук те ще се кумичат. Всяка мома изрязва с ножче залък от куклата си и го пуска върху дъсчица по водата. Момата, чийто залък изпревари всички други, става кумица. Някъде кумицата се избира и по старшинство. Кумиченето може да прави и с венци от върба или пък с ладийки от папур. Едно време са вярвали, че докато не се кумичи една мома, може да я открадне змей. Затова на връщане от реката лазарките са успокоени, много весели и по-шумни. Отново хванати в две редици, те отиват в къщата на кумицата, където да тях има трапеза.

Трапезата и на двата дни се състои от постни ястия, като на Цветница е разрешено да се яде риба. Приготвя се хляб без мазнина и се вари жито, което се раздава, в памет на покойниците на отбелязваната в събота Лазарска задушница. В петък, преди Лазаровден, жените варят жито и приготвят обредни хлябове от тесто без мазнина. Обикновено се прави един по-голям «рангелов» хляб с пластична кръстообразна украса от тесто и по-малки според броя на починалите (винаги нечетно число).

Същата вечер жените прекадяват и преливат с вино гробовете на своите родственици и раздават от житото и големия хляб. Малките хлебчета се раздават най-често в събота сутринта.

Основна рецепта за бял хляб

Необходими продукти

20 г прясна мая
500 мл топла вода
900 г брашно тип 500
2 ч. л. Сол

Начин на приготвяне:

1. Маята се приготвя според вида, който се използва, и тестото се омесва на ръка или с кухненски робот. Готовото тесто се поставя в намаслена купа да втасва, покрито и на топло, за 1-2 часа, докато удвои обема си.
2. Тестото се изважда от купата, отново се премесва леко, покрива се и се оставя за 5 мин.
3. Тестото се разделя на две, оформя се на два хляба, слагат се във форми с вместимост около 2 литра. Покриват се с намазано с мазнина прозрачно фолио и се оставят да втасат 30 – 40 мин., докато тестото бухне и формите се напълнят.
4. Хлябовете се пекат на 220° С за 20 мин. и още 15 мин. на 180° С. Изваждат се от формите и се охлаждат върху скара. Приготвяне на маята

Маята е живият продукт при замесването на хляба – милиони малки клетки, които се хранят с въглехидратите от тестото и отделят въглероден двуокис, размножават се много бързо и карат тестото да бухне.

И прясната, и сухата мая може да се използват за приготвянето на хляб - 15 г прясна мая се равняват на 1 с. л. суха. И двете ще надигнат тестото при максимална температура 35° С.

Прясна мая – разбърква се с малко топла течност, според рецептата може да се прибави и малко брашно. Покрива се и се оставя да се развие, докато повърхността й се покрие с мехурчета.

Суха мая - тя е два вида - суха активна мая и инстантна мая. Сухата активна мая е под формата на малки топчици. Тя се слага в малко течност с 1 ч. л. захар и се оставя да се развие. Към момента у нас не се предлага този вид суха мая, а само инстантна. Тя е във вид на миниатюрни пръчици и се прибавя винаги направо към сухите съставки на тестото, обикновено към брашното. Слага се топла течност и се омесва. Винаги трябва да се следи упътването за приготвянето на маята на опаковката.

Месене на ръка

Тъй като различните брашна от различни производители имат различна влажност, към рецептата може да има нужда да се прибави повече или по-малко течност или брашно.

1. Брашното се пресява върху работната повърхност, в центъра му се прави кладенче и в него се изсипват готовата мая, солта и другите допълнителни продукти според рецептата. Тестото се оформя на топка.
2. Тестото се меси върху набрашнена повърхност, като с едната ръка се придържа в единия край, а с другата леко се разтегля нагоре. Сгъва се обратно на топка, прави се четвърт завъртане и отново се разтегля. Така тестото се меси около 10 мин., докато стане гладко и еластично. Оформя се на топка.

Месене с кухненски робот

Месенето на тестото с кухненски робот спестява време и усилия. Използва се приставката, която има форма на кука.

1. Брашното се пресява, слага се солта. Три четвърти от него се слагат в кухненския робот. Пуска се роботът и се прибавят приготвената мая и останалата топла течност. Малко по малко се слага останалото брашно, докато се оформи тесто.
2. Месенето продължава, докато тестото се отдели от стените на съда. Тестото се изважда от робота, и се доомесва 2-3 мин. на ръка върху набрашнена повърхност. Оформя се на топка.

Втасване

Тестото има нужда да втаса на топло място, където няма течение, докато си удвои обема. Тогава отново се премесва за кратко и се оставя да почине за 5 мин., преди да се оформи.

1. Оформеното на топка омесено тесто се слага в съд, леко намазан с олио и се покрива с влажна кърпа, за да не хване коричка.
2. Тестото се оставя на топло да втасва, докато си удвои обема, около 1-2 часа. Ако помещението е по-хладно, втасването ще продължи повече.
3. Тестото се омесва за 1-2 мин. още веднъж, като с юмрук се притиска в центъра и краищата също се прибират към центъра. Това второ измесване разпределя въздуха и глутена по-равномерно в тестото. Така хлябът при печенето ще се надигне равномерно и ще има мека коричка.

Оформяне на тестото

След като тестото е починало 5 мин., е готово да се оформи.

Обикновен хляб – тестото се разточва в овална форма и двете къси страни се събират към центъра. Обръща се.

Плетен хляб – тестото се разделя на еднакви части, които се оформят на въженца. За да стане плетката равномерна, се започва от средата, сплита се до края, прищипва се и се довършва от другата страна.

Питка – разточва се в кръг и краищата се събират в средата, прищипват се. Обръща се обратно.

Хлебчета – тестото се оформя на въженца, които се завиват, накълцват или завързват в различни форми.

Какво да сложим на трапезата на Лазаровден? На Лазаровден са се пекли обредни хлябове от възрастните жени, а девойките са майсторяли кукли от тесто, които подарявали на следващия ден - Връбница.

В миналото обредните хлябове не са били замесвани с мая, а с домашно приготвен квас. В глинен съд се е замесвало тесто от вода и брашно и се е оставяло да ферментира на открито 15-ина дни. След това се е вземало парченце за замесване, добавяли са се още малко брашно и вода и по този начин в къщата винаги е имало квас за хлебните изделия. На следващия ден е празникът Връбница/ Цветница. От цъфнала върба момите са правили венчета, които пускали ги по реката и гадаели по тях. Чието венче първо изплувало, тази девойка първа щяла да се задоми. Освен върбови клонки, в него се вплитали първите пролетни цветя. Задължително е трябвало да има здравец. Важното при оплитането е цветята да имат дълги дръжки. Плетяла се е дълга плитка, чиито два края са се съединявали с панделка. Независимо, че е точно седмица преди Великден, на този ден, както и на Лазаровден, може да се консумира риба.

Риба на шиш за Лазаровден

Риба на шиш се приготвя лесно. Продуктите са 1 кг риба - желателно филе, 4 глави по-дребен лук, 1 к. ч. олио, 1 к. ч. оцет, люти чушки от туршия, лимон, мащерка.

Нарязаното на парченца филе се осолява и поръсва с мащерка. След половин час се нижат на шишчетата като, между парченцата риба, се слага лук, а на края люта чушка. Шишчетата се потапят в олиото и оцета и се пекат на загрята скара. Поднасят се с лимон.

Трапезата на Лазаровден

Шаран в бира - Продукти: 2 кг ша­ран, 60 г мазнина, 1 глава лук, парче цели­на, 4 с. л. галета, черен пипер, дафинов лист, 2 бутилки бира…

Рибен кебап с дребни лучета

Продукти: 1 кг риба, 100 мл олио, 2 глави кромид лук, 300 г арпаджик, 1 глава чесън, 20 гр брашно, 20 гр дома­тено пюре, 70 мл вино, 100 гр гъби, червен пи­пер, магданоз, чубрица, сол

Почистената и изми­та риба се обезкостява, нарязва се на малки пар­чета, посолява се, овалва се в брашното и се пържи в олиото. В същата мазнина се запържва до златисто ситно наряза­ният лук. Последовател­но се прибавят домате­ното пюре, червеният пи­пер, дребните лукчета и гъбите, предварително нарязани на ивички. Доба­вя се малко топла вода и ястието се задушава на тих огън, докато остане на мазнина. Залива се с виното и се оставя да ври няколко минути. След това се прибавя рибата заедно с обеления чесън, черен пипер и малко чуб­рица. Задушава се още ня­колко минути. Преди сер­вирането се поръсва със ситно нарязан магданоз.

Шаран с орехов сос

Продукти: 1 шаран, 1 глава лук, парче цели­на, 2-3 корена от маг­даноз, 3-4 с.л. олио, 1 с.л. брашно, 1 дафинов лист, черен пипер на зърна, 1 с. л. оцет, 100 гр орехови ядки, лимон. Изчистеният шаран се нарязва на парчета, посолява се, поръсва се с черен пипер и лимонов сок и се оставя да престои около половин час. След това се овалва в брашно и се изпържва. Ситно нарязаните лук целина и корени от магданоз се задушават в мазнина. Прибавя се брашното и се пържи до златисто. Сосът се раз­режда с малко топла во­да, посолява се, пасира се и се вари на слаб огън де­сетина минути. Приба­вят се дафиновият лист, череният пипер, оцетът и орехите и се оставя да къкри на слаб огън още няколко минути. Рибата се подрежда в плато и се полива със соса, от кой­то е махнат дафиновият лист.

Печена скумрия в плик

Продукти: 2 скумрии, 50 гр ситно нарязан магданоз, 50 гр ситно нарязан копър, 3 с.л. краве масло или олио, настъргана лимонена кора, черен пипер, сол.

Изчистените риби се измиват и се посоляват. Магданозът, копърът, ли­монената кора и черният пипер се смесват с мас­лото и сместа се пълни в ри­бите. Поставят се в пли­кове за печене и се пекат в умерена фурна около 20-25 минути. Поднасят се топли с резенчета ли­мон.

Салата от червено цвекло с хрян

Продукти: 200 гр чер­вено цвекло, 2 с.л. зех­тин, 25 гр хрян, 1 ч.л. оцет, щипка захар, 1 ч.л. лимонов сок, кане­ла, черен пипер, сол.

Свареното и обелено цвекло се нарязва на ивич­ки и се подправя със сол, канела, захар и черен пи­пер и се подрежда в чи­ния. Поръсва се с настър­гания хрян, смесен с лимо­новия сок, оцет и зехтин.

Задушена сьомга с бяло вино и сметана

Продукти: 4 парчета филе от сьомеа, 2 глави лук, 3 с.л. винен оцет, 100 мл бяло ви­но, 150 мл раз­бита сметана, 60 г масло, 2 домата, наря­зани на кубчета, пре­сен копър, сол, черен пипер.

Сьомгата се задушава в съд с капак заедно с на­рязания лук, оцета, бяло­то вино и сметаната. След около пет шест ми­нути филетата се изваж­дат от съда. За това време рибата трябва да е станала готова. Сосът се вари още няколко мину­ти, след което се доба­вят доматите, огънят се намалява до минимум и се прибавя маслото. Пре­ди да се залее сьомгата, сосът се подправя с че­рен пипер и сол. Гарнира се с пресен копър.

Шаран в бира

Продукти: 2 кг ша­ран, 60 гр мазнина, 1 глава лук, парче цели­на, 4 с.л. галета, черен пипер, дафинов лист, 2 бутилки бира.

Изчистеният и измит шаран се нарязва на пор­ции. В подходящ огнеупо­рен съд се запържва мазнината с нарязания на кръгчета лук и целината на ситно. Поръсва се с галетата и отгоре се ре­дят парчетата риба, ка­то се подправят с черен пипер и дафинов лист. За­лива се с бирата и се заг­рява до завиране. Вари се на слаб огън 15 мин. Риба­та се изважда и се под­режда в затоплена чиния. Сосът се претрива през цедка и с него се залива рибата.

Северняшки лопушник (с лапад)

Необходими продук­ти: За тестото: Око­ло 1 кг брашно, 2 чаени чаши хладка вода, 3-4 супени лъжици кисело мляко, 1 супена лъжица олио, щипка сол. За плънката: 8 супени лъ­жици мазнина, около 400 г листа от лапад, 3 яйца, 250 гр сирене, 1 глава лук или връзка пресен.

Начин на приготвя­не: От продуктите се за­месва тесто, което се оставя да престои около 30 мин. През това време се приготвя плънката. Измива се и се попарва лападът, нарязва се на тънки лентички и се за­душава с мазнината и на­рязания на ситно лук. След като изстине, се добавят разбитите яйца и 1/2 от сиренето (нат­рошено). Тестото се раз­деля на четири топки. От двете топки се пра­вят 6 по-малки, които се разточват с диаметър 10 см. Нареждат се по три кори една върху дру­га, намазани отгоре с мазнина. От тях се пра­вят две кори - едната с големината на тавата, а другата - по-голяма, за да я прихлупи. Останалите две топки тесто се правят две тънки ко­ри, които се оставят малко да поизсъхнат.

На дъното на намаслена тава се поставя най-голямата кора. Из­сипва се и равномерно се разпределя плънката. Върху нея се къдрят като венец двете тънки кори, които се ръсят с остана­лото сирене. Завиват се краищата на голямата кора. Отгоре се ръси с мазнина и се пече около 40 мин. на 180°С.

Содена питка

Необходими продук­ти: Около 600-700 гр брашно, 2 чаени чаши кисело мляко с 1 чаена лъжица сода бикарбо­нат, щипка сол, 2 яйца, 3 лъжици олио.

Начин на приготвя­не: Пресява се брашното в по-голям съд, прави се „кладенче”, в което се слагат млякото, содата, 1 яйце и 1 белтък, олио­то. Замесва се меко тес­то, оформя се питка, коя­то се поставя в намазана с масло тавичка. Отгоре се маже с разбития жълтък. От същото тесто може да се направят мал­ки питки.

Пържена риба

Независимо каква е рибата - речна или морска, тя се пригот­вя по следния начин:

Измива се с течаща вода, посолява се със сол и се оставя около половин-един час. След това се сгорещява олиото, ри­бата се овалва в брашно и се пържи до златисто-кафяво. Поднася се с резени лимон.

Maria Ranguelova (19 let)
Školy Cyrila a Metoděje, Paříž

ZPĚT