Marta a Violeta
Имало едно време, а може би и сега го има, едно вълшебно дърво. То е част от душата на всяко растение, макар че малцина са чували за него… А дори и тези , които знаят за него, не могат да го видят.
Нека да обясня…Това е дървото Марта, кралицата на растителното кралство, която дава жизнената сила на всяко едно растение. Дълги години тя била поразена от зли сили и така постепенно започнали да губят цвета си и всички други в нейния свят.
Минали 1000 години, откакто земята на Кралица Марта била превзета от злия Цар Есен. Почти не останали цветове в кралството.
Кралицата вече нямала сили да се съпротивлява, а народът бил все по- изтощен.
Есен искал Марта да признае, че кралството вече е негово, но Марта знаела, че ако това стане, злият цар ще стане още по- могъщ. Единственият шанс да спаси себе си и всички останали бил, ако някой от земния свят усети душата й и повярва в нейното съществуване. Това би развалило магията и Есен би бил принуден да изчезне.
Един слънчев ден в началото на пролетта малката Виолета седнала на пейката под любимото си дърво. Усетила, сякаш вижда близък човек след дълга раздяла и решила да му разкаже за себе си и колко се радва, че то е първото, което е цъфнало тази година. Хрумнало й да му подари тази играчка, с която тя си играела през дългата зима и й помогнала да преодолее болестите. Това били бяло и червено човече, направени от конци, подарък от нейната баба.
Скъпа приятелко, приеми този подарък от сърце! Нека той ти донесе здраве и щастие, както и на мен!
Изведнъж всичко около нея се завъртяло и тя се озовала в едно сиво и неприветливо кралство. В първия момент много се уплашила, но видяла, че до нея е любимото й дърво. В този свят то също било сиво и само мартеницата го огрявала с цветове.
Ти си първият човек от 1000 години насам, който разбра, че и ние растенията имаме душа, затова си и първият човек, който може да види нашето кралство- казала Марта. Тя й разказала за злата магия и за случилото се в последните 1000 години, а Виолета слушала и не можела да повярва. След края на историята казала:
Ужас! Но… това означава ли, че след като съм казала, че си ми приятелка, това те е спасило?
Точно така! Ти повярва, че и ние растенията имаме душа и затова можа да ме видиш. Сега злият Есен ще напусне завинаги нашето кралство, а когато след тежката зима ми подаряваш мартеница, тя ще ми дава сили и цветовете ми ще стават все по- красиви, а ти ще си здрава.
Това е чудесно! Ще си помагаме взаимно една на друга! А ако някой друг ти даде играчката от конци, която нарекохме мартеница, тогава пак ли ще стане?
Да, но сега си върви, защото тук все още е опасно за теб!
И както се озовала там, така и се намерила пак у тях, в цветния свят.
На следващата сутрин, щом Виолета се събудила, притичала до дървото да се увери, че не е сънувала вчерашния си ден. Мартеницата си седяла там, на клончето, на което била оставена.
Било към обед, когато Виолета и нейните приятелки се събрали да си поговорят, и на тази среща тя им разказала за Марта и за магията на злия Есен. В началото те не й повярвали и си помислили, че лъже, но изведнъж случката от предния ден се повторила и всички се озовали в сивото кралство, където кралицата им се представила.
Не минало много време и всички приятели на Виолета започнали да вярват, че мартениците са хубави и трябва да се покажат на цял свят!
Към края на следващата зима Виолета се разболяла много лошо! Докторите казвали, че няма да доживее пролетта. Тя обаче продължавала да твърди, че приятелката й Марта ще й помогне! И че докато има мартеници, тя ще е здрава.
Минал месец, а Виолета все още била жива. Повечето хора си мислели, че нейните надежди са напразни. Оптимизмът й обаче бил непоклатим като скала!
Една сутрин… Докторът дошъл да я прегледа и казал на родителите й:
Честно да ви кажа, направо е чудо, че е издържала до сега… Вече е напълно здрава! Не знам що за приятелка има Виолета, но тя със сигурност й е помогнала!
Това е заради мартениците! Те ни дават здраве, когато ги подаряваме! -казало момичето усмихнато.
И оттогава всички в селото започнали да си разменят мартеници в началото на пролетта, а щом цъфвали дърветата, ги подарявали на тях.
Kotorova Denica (14 let)
Bulharská škola rodného jazyka, Budapešt
