В Дъблин бях една седмица. Пътят беше дълъг: три часа със самолет.
Бяхме в много музеи като например: спортния музей. Видяхме шоколадовата фабрика на Дъблин, Батлърс. Опитахме различни шоколади. Накрая на разходката из фабриката получихме слон от млечен шоколад, който всички можеха да украсят с течен бял шоколад. Чухме за историята на шоколада в малко филмче. Бяхме в българското училище на Дъблин. Чухме и гледахме за пролетните празници на Ирландия, Чехия и Франция. Някой от тези бяха представени в презентации. В един от следващите дни отидохме в посолството и децата от всяка страна зададоха въпроси за своите пролетни празници и който даде верен отговор получи подарък. И аз спечелих два ирландски подаръка. В някои от дните след вечеря се разхождахме из града. Според мен вечерта са най-красиви градовете, когато са осветени къщите и мостовете. Също така е и в Дъблин. Купихме и сувенири. Много неща харесахме: магнит, снежно кълбо с гледка на Дъблин. Отидохме и на брега на океана. Там беше много красиво. Аз още не бях виждала океан. Жалко е, че в Унгария няма нито море, нито океан, но добре, че поне в България има много красиво море. Бяхме в катедралата Св. Патрик, който е светецът на Ирландия. Видяхме и народните танци на Ирландия. Така изглеждат като че ли танцуват степ. На много ми харесват. И според мен са много модерни. Разгледахме Дъблин с автобус „Hop on – hop off“. Последния ден само се разхождахме и около един и половина тръгнахме за летището.
Пристигнах си изморена, но изпълнена с нови впечатления.
Barta Léna (11 let)
Bulharská škola rodného jazyka, Budapešt
