Тодоровден
В съботния ден от първата седмица на Великия пост празнуваме Тодоровден или Конския Великден.
Денят е в памет на великомъченик Тодор Тирон. Подобно на повечето християнски празници, и около днешната дата витаят множество легенди и предания. Според едно от тях, на този ден светецът събличал своите девет кожуха, яхвал бял кон и отивал при Бога да го моли за лято. На този ден имен ден празнуват Тодор, Теодор, Теодора, Божидар, Богдана, Найден.
Именно заради легендата, на Тодоровден се провеждат и надбягвания с коне – кушии. Днешният празник няма строго фиксирана дата на всяка година – зависи от началото на великденския пост. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор. Двама от тях са воини великомъченици – св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра.
Традиционно на трапезата има пита с мая, леща, чорба от гъби. Месят и раздават питки и хляб, наречени „конче“ или „копито“. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. На празника се изпълняват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България младата булка отива в петък вечер на църква. Придружава я свекървата, която носи със себе си варена царевица, а върху нея специален колак. Невестите остават пред църквата, а свекървите влизат вътре, където свещеникът приема донесеното. По пътя до в къщи те, и другите жени, ритат невестите. Върнатата царевица те разпръскват по градините, за да расте посятото.
В Родопската област и до днес е популярен обичаят Бекане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат подаръци.
Теодора Топал (13 г.)
Училище „Кирил и Методий“, Париж
