Телефонът
Лампичката на домашният ни телефон се изчерви и започна да намига. Нямаше и секунда по-късно и същият музикален тон, който сме имали вече пет години, започна да кънти из къщата. Аз, само на шест години, поглеждам стреснато нагоре само за миг и очите ми безразлично и моментално се връщат към легото, с което си бях играл досега. Захласвайки се в своята игра, не съм забелязал кога е спряло досадното писукане от телефона. Половин минута не беше минала и същата лампичка пак започна да присветва и да си издава същия монотонен звук. Родителите ми бяха на пазар с брат ми, а детегледачката тъкмо затваряше вратата от вътрешната страна, след като бе изхвърлила боклука и аз започнах да се чудя защо толкова звъни тази странна машина. Виждал съм, че преди да вдигнат телефона големите викат „идвам!“ и притичват от някоя съседна стая, за да го вдигнат. Реших, че и аз мога така, набързо вдигнах крещящото същество и с тънък глас отговорих с „Ало?“.
В този слънчев неделен следобед, разбрах че ние, българите, сме трябвали да празнуваме. Баба ми беше звъннала, за да честити празника на семейството ми, но вместо това, получи възможността да ми отдели един цял час и да ми разкаже всичко за този велик празник през месец май. Сега, когато съм пораснал и мога да запиша моята история, бих искал да я преразкажа и на вас, читателите. С вдигането на телефона, баба ми ми честити празника и след като учудено попитах кой празник празнувам аз, тя, с хубавия си мек глас, ми разказа за целия този ден на Българската просвета и култура и на славянската писменост.
„На 24-ти май, Ленка, всички българи честват един много важен и хубав празник: Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се чества българската просвета или образование, култура и създаването на глаголицата от Кирил и Методий. А глаголицата е първата славянска азбука. С нея са преведени едни от първите библии на български език от Кирил и Методий.
На този ден, показваме нашата идентичност и празнуваме българското преклонение пред образованието, науката и културата.
24-ти май, Лени, е много важен празник за нас българите и трябва да запомниш тази важна дата! Ние имаме дори и химн за тези двама велики братя! През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе, възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901 г.
24-ти май го знаем като Празника на буквите, с който почитаме Светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската азбука. Датата 24 май е станала празнична в календара преди много, много столетия. Денят на Светите братя бил отбелязван като църковен празник още през XI век, а като всенароден Ден на просветата бил честван за първи път през 1851 г. в гр. Пловдив. Празникът на буквите е специална дата за всички нас. Където и да се намира, всеки българин пази спомена от жизнерадостната атмосфера в този майски ден. Затова, колкото и да пътувате по света с мама и тати, дори и да не мога да дойда аз, запомнете това, че сте Българи (с главно Б) и празнувайте този празник гордо и весело!
Глаголицата е азбуката, която била създадена от двамата братя.
Техните ученици създали по-лесни за изписване букви, а тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. Около 10 % от държавите на планетата днес пишат на кирилица.
Глаголицата представлява система от графики. Тя се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език. Кирилицата била създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч. Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица - светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата.
Този празник е уникално важен за българите и като малък може да не съм го осъзнавал напълно, но това да можеш да се наречеш Българин е първа радост за мене! С такава история, традиция и култура, няма как да не се гордее човек с това, което е.
Лени, искам да ми обещаеш, че когато пораснете с бати, ще бъдете велики и добри хора. Правете добрини, където можете и бъдете сигурни, че всички ще ви помнят, където и да отидете. Вие сте най-хубавите деца и знам, че можете много! Бъдете себе си и помагайте на тези, които имат нужда от вас. Още сте малки сега, но знам, че ще станете страхотни възрастни! Вижте с брат си колко много са постигнали Светите братя Кирил и Методий. Това е защото са били заедно, а обединението прави силата. Брат ти е най-близкото нещо в живота ти, никога не го забравяй!“
Така ми приключи телефонният разговор и обучението за празника на 24-ти май и така ще завърша и аз. Бих желал и вие, като читатели да запомните този страхотен празник и да го чествате с близките си! Бъдете живи и здрави и се вслушвайте в родния девиз: „Напред! Науката е слънце, което във душите грей!“ Приятен ден!
Ленард Аданов (16 г.)
Училище за български език „Азбука“, Дъблин
