Пътуването до Дъблин беше много интересно и вълнуващо! Причината за гостуването ни там беше участието ни в проекта „ Erasmus +” . Благодарение на това имахме възможност да се запознаем с учениците и учителите от Българските училища в Дъблин, Париж и Прага.
Всяко училище разказа за местните пролетни празници и обичаи на страната, в която се намира. Беше интересно да чуем какви неща правят, които за нас не само, че са странни, но в някои случаи говорещите разсмиваха всички в залата. Например, беше интересно как на 1 април децата във Франция закачат цветни хартиени риби на гърбовете на познатите си. Или, че в Чехия има една седмица, в която всички дни си имат свой цвят и е казано какво да се и да не се прави. На син понеделник не бива да се чисти, докато на жълт вторник е позволено… Също така научихме, че леприконите се крият под четирилистните детелини и е много трудно да се хванат, обаче ако си достатъчно бърз и все пак успееш,те ще те отведат до скритото си злато. Ние бяхме последните по ред да представим обичаите на Унгария. Разказахме им за горенето на куклата Кисе, за „поливането на момичетата“, почерпихме ги с типични унгарски лакомства.
Колкото и далече да живеем, колкото и да са различни културите ни, всички ние бяхме българи. Това си пролича прекрасно, когато пуснахме музика и танцувахме народни танци. Хоро след хоро, докато не капнахме от умора…
Градът също ни омагьоса с многото си зеленина и характерната си ирландска архитектура. Повечето сгради приличаха на разноцветно оцветени клонинги, но това беше очарователно по своя си начин. Също така разгледахме и няколко забележителности като катедралата „Ст. Патрик“ и футболния стадион. Според мен едно от най-интересните неща беше посещението на шоколадовата фабрика „ Butlers ”. Там ни разказаха за историята на шоколада и началото на производството, видяхме с какви машини се прави шоколадът, който виждаме в магазините, и колко много време отнема да се приготвят вкуснотиите за важните празници. Само да ви дам един бърз пример: за да са готови за Коледа, започват да се подготвят през юни.
Общо взето мисля, че всички си прекарахме чудесно! Следващият път, когато ще се видим, ще е у нас, в Будапеща. Надявам се и ние да сме поне толкова добри стопани като новите ни приятели от Дъблин!
Деница Которова (14 г.)
Българско училище за роден език, Будапеща
