Париж е град на чудесата. Никога през живота си не съм ходил там, но това, което видях, ще го помня завинаги.
Париж надмина моите очаквания. Първото нещо, което ми направи най- голямо впечатление като пристигнахме, беше така известната Айфелова кула, но от далеч. Аз задъхано изтичах до нашата ръководителка и я попитах ще имаме ли шанс да видим Кулата по - отблизо. Със радост научих, че на другия ден ще я посетим. Така и стана, на другия ден веднага посетихме величествената Айфелова кула. Не мога да изразя с думи красотата й. Аз просто си седях, гледах кулата и си мислех какъв голям разум се изисква, за да проектираш такова чудо на чудесата.
Направихме си няколко снимки, времето си мина и всички много огладняхме. Запътихме се към един магазин за хранителни стоки. Ние всички си купихме сандвичи, кой каквито поиска. Докато ние си ядяхме сандвичите, нашите ръководителки ни попитаха по какъв начин искаме да достигнем следващата си дестинация. Имахме два избора – лодка или метро. Аз избрах метрото, тъй като имаше хора с различен избор, ние се разделихме на две групи. Едната беше с хората, които искат да пътуват с лодка, а другата с тези, които искаха да се качат на метрото.
Едно нещо, което ми направи впечатление е, че след всеки ден, през който обикаляхме из Париж, ти се чувстваш ужасно изморен. В края на деня всяка група се прибира по стаите си.
Ние бяхме гостоприемно поканени на вечеря от милото семейство, при което нощувахме. Те бяха така добри да ни сготвят Френско традиционно ястие, което беше много вкусно.
След това нарязаха малко френски сирена, които не ми харесаха особено, но всеки си има собствен вкус.
На следващият ден имахме презентация в Парижкото българско училище. Всеки представяше творбата, с която е заслужил тази награда. Всички творби бяха много красиви и интересни. След това имаше малко празненство по случай този конкурс. Накрая на деня всички се прибрахме по домовете.
Пътуването обратно към Ирландия беше на следващия ден. Ние всички се прибрахме благополучно.
Париж ме изуми с красотата и античността си. Това пътуване беше незабравимо.
Стилиан Пенчев Колев (15 г.)
Училище за български език „Азбука“, Дъблин
